ГЛАВА ПЕТА -  КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ

 

5.1. Компютърни комуникации и локални компютърни мрежи

Предаването на информация на големи разстояния се осъществява от електронните телеко­муникационни системи (телефон, радио, телевизия, и др.). При това участват изградените комуни­кационни мрежи, които обхващат вече цeлия свят. Комуникационната мрежа е съвкупност от различни технически устройства, свързани по между си чрез комуникационни линии (медни проводници, оптични кабели и др.).

Необходимостта от комуникации между компютрите произтича от използването на общи ресурси и информация, разделени в пространството при разпределените компютърни системи и разпределените данни (необходимите данни не са близко до обработващия ги компютър).

Веднага след внедряването на компютри от голям клас стана актуален проблема за предаване на разстояние на входните данни за тях и резултатите от тяхната обработка. Създадени бяха технически системи за телеобработка на данни, свързващи отдалечените потребители с компютърните центрове. Терминът "телематика" обобщава постиженията на компютърната информатика и съвременните електронни комюникации, а "компютърни комуникации" – предаването на информация чрез комуника­ционни линии между компютри.

В началото на седемдесетте години развитието на компютрите и постиженията в телекомуни­кациите логически доведе до качествено ново направление - компютърните мрежи.

Компютърната мрежа е съвкупност от компютри, свързани помежду си чрез линии за комуникация с цел обмен на информация между тях.

Най-важните предимства от внедряването на компютърните мрежи могат да се обобщят така :

а) създава се общо информационно поле за свързване в едно цяло пространсво компютри (понякога го наричат "киберпространство");

б) създава се възможност за преразпределяне и "поделяне" на компютрите, включени в мрежата и увеличаване на възможностите на всеки потребител за обработка на данни;

в) подобрява се надежността на цялата система поради възможността за резервиране на компютрите при "отпадане" на някои от тях поради авария; 

г) създава се гъвкава работна среда при групова обработка (местоположението на отделния компютър не влияе на общия резултат, на шега това се нарича "работа по пижама").

Разбира се, компютърните мрежи се развиват непркъснато и кръга на техните услуги се разширява лавинообразно в три основни насоки:

-  осигуряване на достъп до отдалечена информация (банки, борси, електронни каталози, достъп до "on-line", периодични издания и библиотеки, услугата  WWW в Internet и др.)

-  създаване на възможности за междуличностни комуникации (електронна поща, интерактивни разговори чрез клавиатурата в реално време, видеоконференции, дистанционно обучение и лечение и др.);

-  осигуряване на интерактивни комуникации (електронна търговия, мрежови видеоигри във виртуална реалност, интерактивна телевизия, видеофилми по поръчка и др.).

В зависимост от географското разположение на компютрите, компютърните мрежи се подразделят на:

-  глобални компютърни мрежи (английското съкращение за тях е WAN - Wide Area Network) - дават възможност за свързване на компютри по цялото земно кълбо, най-популярната (но не единствена) глобална мрежа е Internet;

-  локални компютърни мрежи (ЛКМ, на английски - LAN) - обединяват компютри в рамките на една сграда, лаборатория, компютърен клас,обикновено разстоянието между крайните компютри е до 2 км;

-  между тези две крайни по отношение на разстоянията между свързаните в тях компютри и броя на свързаните в тях компютърни мрежи, съществуват градски (MAN), регионални и други видове мрежи.

Интернет е най-известнaта система за глобална комуникация и информационно разпространение, но тя не е единствена в киберпространството. Терминът Internet се отнася не само за единична мрежа, а за глобална съвкупност от мрежи, използващи едни и същи множества от правила (протоколи) за обмяна на информация (този набор от протоколи е наречен TCP/IP – Transmission Control Protocol/Internet Protocol ). Тази съвкупност от мрежи се използва съвместно от всички и образува най-голямата система на човешки комуникации, създавани до сега. Поради своите ресурси и широка база, тя действа като обща среда за комуникация и дейност. Затова множество други онлайн мрежи използват някакви начини за достъп на потребителите си до нея (шлюзове или др. връзки).

Комуникационна система се нарича съвкупността от технически средства, необходими за предаване на съобщения от източника към получателя – източник на съобщения, предавател, комуникационна линия, приемник и получател на съобщенията.

Общите характеристики на комуникационната система се определят и ограничават от индивидуалните параметри на източника, комуникационната среда и приемника.

Количеството информация, което може да предаде комуникационната система за единица време определя нейната пропускателна  способност. Единицата за нейното измерване е бит за секунда (b/s), тя се използва за измерване на скоростта на предаване на данни (информация) по комуникационните линии и в компютърните мрежи.

Комуникационна линия (среда) се нарича физическата среда, която се използва за предаването на сигналите от предавателя към приемника.

 

Съгласуването на две мрежи  се извършва с помоща на допълнителни устройства, поставени между тях. В зависимост от нивото, на което трябва да се извърши съгласуването, се различават различни  устройства-посредници. Модемите са специализирани комуникационни устройства, които се използват главно за отдалечен достъп на индивидуални потребители до глобални или локални компютърни мрежи.

Модемът приема цифрови данни от компютъра и ги преобразува в аналогов звуков сигнал, който може да премине през стандартна аналогова телефонна линия. Освен това модемът преобразува обратно пристигащите аналогови сигнали в цифрови данни. Първият процес се нарича модулация, а вторият – демодулация, откъдето идва и терминът “МоДем”. Модемите работят на най-долният слой на OSI-модела и са свързани непосредствено с комуникационната линия.

Модемите могат да бъдат класифицирани според няколко признака. Според конструктивното им оформяне те се разделят на външни и вътрешни.

Външният модем е отделно устройство, което се включва към един от серийните портове на компютъра. Той има индикаторни панели за състоянието си и отделно захранване от компютъра. По големината си външните модеми се разделят на големи и такива с джобен формат.

Вътрешните модеми се разделят на два вида - модеми, поставени в разширителния слот на компютъра и картови модеми (PC card, използват се в преносимите компютри).

Според данните, които предават, модемите могат да бъдат за:

а) само за предаване на данни;

б) факс-модеми;

в) за предаване на данни и глас;

г) комбинирани;

Съвременните модеми осъществяват защита от грешки и компресия на данни. Скоростта на работа на модема зависи от препятствията, които трябва да преодолее  в персоналния компютър, по телефонната линия и при съгласуването с отсрещния модем. Ако телефонната линия е лоша или зашумена, скоростите ще се намаляват до достигане на надеждна връзка. Скоростта, с която модема може да предава информация, се измерва с единицата "бит в секунда (b/s)". Това е информационната скорост, която интересува потребителите при работа с мрежите. Съществува и друга скорост - скорост на модулация, която се измерва в бодове. Обикновено скоростта на модулация е по-ниска от информационната скорост.

Локалните компютърни мрежи (ЛКМ, английското съкращение е LAN) са най-големия брой мрежи, получили разпространение в предприятия, фирми, банки, университети, училища и много други места, където има нужда от съвместна работа на няколко десетки компютъра.

ЛКМ се нарича високоскоростна система за предаване на информация  и ползване на общи мрежови ресурси (процесорно време, памет, файлове и входно-изходни устройства) между компютри, принадлежащи обикновенно на една организация и разположени в компактен географски район (до 2км).

Към ЛКМ може да се включват разнообразни устройства, извършващи широк диапазон от услуги по обработка на информацията. 

 Локалните мрежи предоставят следните услуги:

-  достъп до глобални информационни услуги (до Internet);

-  обмен на съобщения чрез дейтаграми;

-  диалог и конферентна връзка;

-  електронна поща;

-  дистанционен достъп до други локални мрежи;

-  игри в мрежа;

-  мрежови телефонни услуги;

-  мултимедийни презентации;

-  средства за групова работа по един проект (групуер);

-  Intranet - услуги, основно четене на хипертекстови документи (извън Internet) и др.

 

Разликата в географско отношение по сравнение с глобалните мрежи води до различни технически решения в ЛКМ. Обикновено тези мрежи са собственост на организацията, която притежава компютрите, сървърите, принтерите и др. устройства, свързани към мрежата. За глобалните мрежи това не е така. Поради това правилния избор на ЛКМ е важен за размера на капиталните вложения за изграждането и поддръжката на мрежата. Скоростта на данните вътре в мрежата е значително по-голяма от тази в глобалните мрежи.

                                                                                      

 

5.2. Глобални компютърни мрежи и Internet

Глобалните компютърни мрежи (WAN) покриват големи географски разстояния (държави и континенти). Всяка от тях се състои от комутационни възли, свързани помежду си с комуникационни линии, топологията на мрежите е произволна. 

Най-голямата глобална мрежа Internet обединява стотици милиони компютри от всички континенти, в това число и от нашата страна. Началото на Internet е поставено през 1969 г. в САЩ с пускането на експерименталната компютърна мрежа ARPANET, включваща компютри, ангажирани във военна разработка. Постепенно мрежата се разраства, в началото на 80-те години тя е предоставена за граждански цели. Сега към нея всяка секунда се включва нов потребител.

 Глобалната мрежа Internet предоставя следните по-важни услуги:

1) Електронна поща (e-mail) - предаване на съобщения от един подател към един или няколко получателя. Писмата в електронен формат не са нищо друго освен текстови файлове (към тях може да бъде добавена справочна информация), които се обменят между компютрите по строго съгласуван начин. Електронната поща може да се изпраща и получава както чрез специализирани програми (например Eudora Light, Outlook Expess), или чрез използване възможностите на такива универсални програми-клиенти на мрежови услуги в Internet, като браузърите Netscape Communicator или Microsoft Internet Explorer.

2) Отдалечен достъп до компютри (Telnet) - чрез тази услуга от друг компютър, който не е дадена мрежа, може да се "влезе" в мрежата и да се ползват неговите ресурси.

3) Обмен на файлове (FTP) - тази услуга дава възможност за бърз и практически безплатен начин за доставяне на файлове между компютрите в мрежата. С помощта на протокола FTP могат да се зареждат както софтуер от специални архиви, така и информационни файлове - книги, видеофилми и др.

4) Gopher и Wais - услуги за дистанционно четене на различни документи.

5) WWW- най-модерната услуга по Internet с интегриране на различен вид информация.

Общото за всички компютърни мрежи, обединени в глобалната мрежа Internet е комуникационния протокол TCP/IP. Той е програмна реализация на съвкупност от правила и условия, която реализира обмена на данни между компютрите чрез пакетна комутация. Благодарение на този протокол компютрите в състава на Internet могат да общуват помежду си независимо от различията в техния клас, производител, операционна система и др. Протоколът TCP/IP се състои от два основни компонента - Internet Protocol (IP) и Transport Control Protocol (TCP). IP отговаря за адресирането, разделянето на съобщението на фрагменти, съответстващи на големината на пакетите, предавани в различни мрежи. TCP  отговаря за сигурността при предаването на данните.

Ролята на протоколите TCP, които са от по-високо ниво, отколкото IP може да се покаже със следния пример.По финансови съображения един подател от една точка на света реши да изпрати не цяла книга като колетна пратка до друга точка на света, а да я раздели на чaсти, чрез отделни писма. Може да се направи следното съпоставяне с работата в мрежата: TCP-протокола разбива "книгата" (това е съобщението) на отделни части, наречени "пакети" в мрежовите комуникации - това са "писмата", които ще се пренасят с протокола IP. Всеки пакет (част от "книгата") се "опакова" от IP-протокола в отделно "писмо" с адрес на получателя и се пуска по мрежата. Отделните "писма" (пакети) могат да се движат по различни маршрути, но в края на краищата пристигат на един и същи адрес на получателя. Там отделните "писма" се разопаковат от протокола TCP и се сглобавят в "книга" (съобщението) по реда, указан в началото на всеки пакет. По подобен начин се извършва предаването на пакетите ("писмата") в глобалната мрежа.

 Internet има йерархична структура от 4 нива. В нейния център се намира опорна мрежа ("гръбнак") от основни възли, реализирани със суперкомпютри, свързани помежду си с магистрални линии с голяма пропускателна способност. На второто ниво, по рaдиуса на "гръбнака", са магистралните информационни линии, които свързват опорната мрежа с различни мрежи от регионален, национален и международен мащаб. Третото ниво са влизащите в състава на WAN локални компютърни мрежи. На четвъртото, последно ниво, са отделните компютри от състава на локалните мрежи или отделни компютри, свързани директно към WAN (фиг. 5.6).

Приложният софтуер за Internet се базира на модела "клиент-сървър" за обслужване на потребителите. Според този модел е разделен на софтуер за клиента (компютъра, който търси информация) и за сървъра, т.е. обслужващия компютър. Клиентският софтуер превежда запитването на клиента в разбираем за сървъра вид и прави връзка с него. Сървърният софтуер управлява информационние ресурси на сървъра и обслужва насочените към него заявки. Хост се нарича компютър, който е свързан с Internet и позволява достъп до неговите информационни ресурси. Той има собствен IP -адрес. Броят на хостовете вече надхвърля стотици милиони, и броят им непрекъснато расте.

Освен сървъри и хостове, в Internet има специализарани компютри, които управляват предаването на данни (трафика) в мрежата - маршрутизатори, и устройства за свързване на мрежи една с друга - мостове и шлюзове. Ако информацията се движи между две мрежи, използващи един и същ протокол, маршрутизатора е устройство, което ги свързва и маршрутизира пакетите. Ако мрежите са изградени на основата на различни протоколи, тогава се използва шлюз. Той преобразува информацията от пакетите от единия протокол, в пакети на другия протокол.

Тъй като Internet е колекция от мрежи, информацията, която се изпраща или приема, се налага да мине през няколко мрежи, преди да достигне назначението си. Това поставя много сериозно въпроса за сигурността и надежността на предаването на данните. За преодоляването на този проблем се използват мостове. Мостът изолира една физическа секция от Интернет от останалите така, че пропадане на тази мрежа да не доведе до пропадане в останалите мрежи извън моста.

 Отделните компютри в Internet трябва да имат мрежов адрес и мрежово име, които да са уникални в рамките на цялата мрежа, за да могат еднозначно да се идентифицират източниците и получателите на информация. Мрежовият адрес се нарича още IP-адрес. Пряк достъп до Internet имат компютрите със собствен IP-адрес и които са независими възли в мрежата. IP-адресът се състои от 4 групи от числа, които се разделят с точка и имат различно предназначение; например 194.141.63.129 е IP-адресът на ресурс в България, свързан в националната академична мрежа UNICOM. Мрежовото име е символично означение на мрежовия адрес за по-лесно запомняне и идентифициране на устройствата от хората. Така например main.uni-shoumen.acad.bg се идентифицира с дадения по-горе IP-адрес. Мрежовите имена са буквени и се основават на DNS (Domain Name System) - йерархична система от имена на области (домейни). Буквеният адрес се състои от 4 елемента (означения с малки или главни букви от английската азбука), разделени с точка един от друг и подредени в следната последователност:

1) означение на компютъра;

2) подобласт от ниско йерархично равнище (отдел, катедра);

3) подобласт от средно равнище (организация, университет);

4) област - за САЩ - трибуквен код за вида на организацията, където е инсталиран компютъра, или двубуквен код на страната за останалия свят.

Основните кодове за вида на американските организации са: gov - правителствена; com - търговска или индустриална; edu - образователна (най-често

университет); mil - военна; net - за мрежови услуги; org -  друга, различна от посочените до тук.

Примери за кодове на страни: България - bg; Великобритания - uk; Германия - de; Русия - ru; Франция - fr; Австрия - at; Турция - tr; Гърция - gr.

Адресът на компютъра може да бъде на сървър или на клиент.

За да се осъществи връзка към определен сървър за ползване на неговите услуги, трябва да се зададе неговия адрес. Специални сървъри (наречени DNS-сървъри) автоматично преобразуват буквения адрес в аналогичния цифров, чрез който всъщност се установява връзката.

При прилаганите в Internet адреси не се прави разлика между малки и главни букви.

За свързване на домашен персонален компютър към доставчика на Internet-услуги

се използва стандартната телефонна линия на пряк (а не дуплекс) телефонен пост.

Internet дава възможност за получаване на теоретически безкрайна информация от най-различни области от цял свят - новини, справки, електронни публикации (статии, доклади), получаване на разнообразен (в това число и безплатен) софтуер, комуникации с абонати от мрежата, провеждане на телефонни разговори. Internet вече се използва и за електронна търговия.

За получаване на информация от Internet трябва да се знае адресът на източника й. Този адрес се нарича URL (унифициран локатор на ресурси). Той се състои от 4 части:

а) име на протокола за свръзка със съответния сървър, например http за www, а за другите услуги - ftp, telnet и т.н.;

б) адрес на сървъра в Internet;

в) директория в сървъра, съдържаща документа;

г) име на файла, съхраняващ документа. Ако това в Web-страница, то е с разширение html.

WWW е система за представяне на мултимедийна информация от влизащи в състава на Internet компютри, наричани Web-сървъри. Под мултимедийна информация се разбира съвкупност от текст, графични изображения, видеоклипове, звукозапис и анимация. В това отношение това е най-добрата услуга в Internet.

Началото на WWW е поставена в Швейцария през 1989г. в института CERN от Тим Бърнърс Лий, който предлага идеята за разпределената хипермедия. Той и досега ръководи внедряването на различни стандарти за WWW чрез консорциума W3C (Word Wide Web Concortium - http://www.W3.org).

Информацията във WWW се представя чрез хипертекстови документи, наречени Wеb-страници, всяка от които се инсталира на Wеb-сървър някъде в Internet, и се открива от клиента чрез URL, който представлява електронния адрес на Wеb-страницата.

Wеb-сайт се нарича съвкупност от Wеb-страници за дадено лице или организация, тези страници се намират на един сървър.

Първата страница от даден Wеb-сайт се нарича "Home page". Тя го идентифицира и предоставя информация за този сайт (например таблица със съдържание) и съдържа препратки и хипервръзки до друга информация.

 Wеb-мастер се нарича лицето, създало Wеb-сайта.

Само през 1999 г. в Internet е имало 320 милиона Wеb-страници.

Хипервръзката се изобразява чрез икона или подчертан текст с друг цвят на екрана, тя е препратка към други хипертекстови документи. Щракването с мишката върху дадена хипервръзка предизвиква автоматична свързване с друга страница. Хипервръзките могат да бъдат до най-близката компютърна система или до компютър на другия край на света.

Процесът на прехвърляне на файлове с информация (хипертекстов документ) от Wеb-сървъра към компютъра на клиента, се нарича "изтегляне" (download), за целта се използва така наречения HTTP-клиент, известен още като Wеb-браузър. Обратния процес се нарича "качване" (upload). Протоколът HTTP (Hyper Text Transfer Protocol) се използва главно за анонимно "сваляне" на HTML-файлове от Wеb-сървър (тези файлове имат разширение .html или .htm). HTML е базов WWW файлов формат.

Браузърът е програмен продукт, който позволява на потребителя да контактува по достъпен и атрактивен начин с WWW-ресурсите на Internet. Той осигурява интерфейс за навигация в Internet, свързване с отдалечени компютри, отваряне и прехвърляне на файлове, и изобразяване на текстове и изображения.

Wеb-браузъра изисква HTML-файла от Wеb-сървъра, прочита набора от HTML-команди и ги представя във вид на текст и изображения върху екрана на клиентския компютър.

Най-разпространените браузъри са Netscape Navigator, MS Internet Explorer и Opera. Те непрекъснато се усъвършенствуват с възможности да интерпретират създадени с нови средства кодове на Wеb-страници. Един браузър се състои от три части- контролер, клиентски програми и интерпретатори. Контролерът приема входящите данни от клавиатурата или мишката и използва клиентската програма, за да достигне документа. След като е достигнато до документа, контролерът използва един от интерпретаторите, за да покаже документа на екрана. Клиентската програма може да бъде един от вече споменатите протоколи, напр. HTTP, FTP, TELNET и т.н. Интерпретаторът може да бъде HTML, CGI или Java, в зависимост от типа документ. Съгласно препоръките на консорциума W3C, съвременните браузери трябва да поддържат стандарта за Web-дизайн CSS и средствата за създаване на динамични страници DOM и ECMA Script (обикновено това е Java Script).

Документите в WWW могат да бъдат статични и  динамични.

Статичният документ има точно съдържание и се пази в сървър. Клиентът може да вземе само негово копие, т.е. съставните части на файла са определени, когато той е създаден, а не когато е използван (затова един потребител не може да го промени). Когато клиентът достигне до документа, му се изпраща копие на този документ и потребителят може да използва браузър, който да го покаже.

Динамичният документ не съществува в предварително определен формат, а се създава винаги, когато някой браузър изиска документа. Когато пристигне заявка, уеб-сървърът стартира приложна програма, която създава динамичния документ. Тъй като се създава нов документ за всяка заявка, съдържанието на документа може да варира за различните заявки. Динамичните документи се създават, когато се извикват от сървъра, но много приложения се нуждаят от програмата, за да тръгнат при клиента. Това са т.нар. активни документи. Например това е когато програмата се извиква за да създаде анимации на екрана. Анимацията трябва да тръгне от клиентският сайт, където трябва да се заеме с работата. В този случай програмата е създадена, компилирана и съхранена в сървърския сайт. Когато клиентът се нуждае от нея, му се връща копие. Копие на програмата, в двоичен код, се изпраща на клиента. Интерпретаторът в клиентския сайт тогава се заема със стартирането на програмата.

WEB- страница може да се намира на същата потребителската машина, или да е някъде по света. Когато Web- клиент влезе в мрежата и чрез URL намери търсения сайт, той изтегля изходния код на HTML- документа и го интерпретира, като го представя (рендира) и го изобразява на екрана. Доста големи изображения може да отнемат доста време за изтегляне,например некомпресирано 640 x 480 (VGA) изображение с 24 битов цвят с размер 922 KB, ще отнеме минимум 4 минути за изтегляне,ако клиентът използва 28,8 Kb/s модем. Някои браузъри пренасят първо текста. Други визуализират първо изображенията с по-ниска разрешаваща способност и постепенно я запълват детайлно. Също така, някои браузъри използват потребителския диск за кеширане на страниците, което позволява бърза работа при натискане на бутона BACK. Всеки web- сайт има сървърски процес, чиято работа е да чака за влизащи заявки от страна на клиентите (браузъритe). За установяване на връзка, клиента изпраща заявка, а сървъра му отговаря.

 Много често се налага да се търси информация по даден въпрос, но с неизвестен адрес на страниците, в които се съдържа тя. Средствата за търсене са многобройни и с твърде различни възможности поради прилаганите за целта подходи и механизми. По принцип те събират предварителна информация за съществуващите Web-страници и организират тези данни така, че при поискване бързо да могат да предоставят адреса им на потребителя.

Действителното Wеb-изображение върху екрана на компютъра зависи от типа на компютъра и видеомонитора, скоростта на връзката с Internet и вида и версията на браузъра.

Разработването на  Web-сайтове и страници вече е масово практикуван и доста рутинен процес, състоящ се от следните етапи:

а) подготовка за създаване на  Web-сайта, изразяваща се в следното:

-       изясняване на целите – към кого е адресирана и какво трябва да се постигне с информацията  в сайта;.

-       планиране на се общото информационно съдържание на сайта и разбиването му по страници;

-       планиране на вътрешните хипервръзки и връзките с външни сайтове;.

-       съставяне на текста за всяка страница;

-       подготвяне на мултимедийните обекти(графики, снимки, аудиофайлове и др.), които са предвидени за отделните страници;

б) реализиране на отделни Web-страници чрез достъпните за целта програмни средства;

в) проверка на готовите страници и съхраняването им  като файлове;

г) прехвърляне (инсталиране) на файловете върху Web-сървър.

Напоследък множество организации предлагат безплатно публикуване на страници на техния сървър, стига те да не превишават по обем определена граница( 5-10 МВ).

При създаване на Web-страници трябва да се търси максимално опростена и прегледна структура. При липса на опит и въображение, се препоръчва преглеждането на чужди Web-страници за идеи.

Изходният код на Web-страниците е на на езика HTML. Това не е език за програмиране (липсват оператори за цикли, преходи), а по-скоро редактор. Той съдържа прост набор от служебни думи (етикети) за описание на Web-документ, наречен още HTML-документ. Етикетът е инструкция, заключена в начупени скоби, например <HTML> е етикет, определящ началото на HTML-документа. В по-голямата си част етикетите изискват съответни затварящи етикети, предхождани от “/”, например </HTML> означава край на документа. Най-голямо достойнство  на HTML е, че той позволява вмъкване в тях на хипервръзки, както и на мултимедийни елементи – графики, снимки, анимации, видео и аудиоклипове. Той е хардуерно и софтуерно независим, т.е. е един и същ за различните класове и марки компютри и операционни системи. Всъщност HTML е част от много по-богатия и сложен език SGML, използван за оформлението на документи при тяхната предпечатна подготовка. HTML не е така труден за усвояване като програмните езици.

 Познаването на синтаксиса на езика и неговите възможности позволяват разработването на Web- страници чрез директно изписване на операторите с използване на текстообработваща програма. На създаденият текстов  файл трябва да се даде разширение  .html  или .htm.

Специализираните програмни продукти значително ускоряват и улесняват създаването на Web-страници. Докато при пряко използване на HTML се въвеждат от клавиатурата команди и други условия, чрез тези програми се задават с мишката посредством менюта или икони. Освен това се предоставят шаблони (templates) за основните видове страници. Популярни представители на специализираните програми за създаване на Web-страници са Front Page, Dreamweaver, Flash и др. Те дават наистина много големи възможности и са предназначени главно за професионални дизайнери на страници. Front Page 98 предоставя средства (така наречените wizards – “магьосници”) за автоматизирано създаване на Web-страници и позволява  да се видят, без да се прибягва към браузър.

HTML бързо се развива, като консорциумът на WWW (W3C) утвърждава едва ли не всяка година нова официална версия. Основен двигател на това развитие фирмите Netscape и Microsoft, които непрекъснато въвеждат в своите браузъри допълнения към езика. Така например двете фирми въведоха в по-новите версиите на своите браузъри т.нар. динамичен HTML (DHTML), който позволява още по-удобен диалог на потребителя с Web-страниците.

 За подобряване качеството на Web-страниците, програмистите в Internet  използват езика Java за създаването на програми, наречени аплети, и специално разработения за целта език Java script. За програмиране на виртуални сцени в Internet е подходящ езика VRML. Средства като ASP, PHP и XML, и много други, които непрекъснато се разработват и внедряват, ускоряват и усъвършенствуват процеса на web-дизайна и подобряват качеството на разработените продукти.

Качеството на Web-страниците несъмнено се определя най-вече от качеството на съдържащата се в тях информация. От значение за качеството са и критерии, като удобство на ползване и прегледност на представяне на информацията, наличие на подходящи за навигация хипервръзки, валидност на дадените хипервръзки и оформлението  и атрактивността на страниците.

За да бъде атрактивна и с висока посещаемост, освен богато информационно съдържание, Web-страницата трябва да включва следните компоненти- вътрешни и външни хипервръзки, фон на текстовете, бутонни икони, бутони за връзка с e-mail на разработчика на Web-сайта, фотографии, възможности за увеличаване на мащаба на включените снимки, анимирани изображения (собствени или заимствани от други сайтове), промяна на фона (транспарентни изображения), чувствителни карти, формуляр за обратна връзка с разработчика на сайта, таблици, прозорци и рамки, внедрени аудио- и видеофайлове и работещ брояч на посетителите на страницата. Важно е и общото впечатление от стила на сайта като цяло.

Често се налага да се търси информация по даден въпрос, но с неизвестен адрес на страниците, в които се съдържа тя.В подобен случай трябва да се използват така наречените "машини" за търсене. Те са многобройни и с твърде различни възможности поради прилаганите за целта подходи и механизми. По принцип те събират предварителна информация за съществуващите Web-страници и организират тези данни така, че при поискване бързо да могат да предоставят адреса им на потребителя. Най- популярни са Alta Vista, Yahoo, HotBot, Europages, Lycos, dir.bg и др. 

Развитието на Internet през последните години доведе до нови форми и възможности за приложение - Intranet, дистанционно обучение, Web-телевизия, електронна търговия и др. Главоломното развитие на World Wide Web и възможностите за нейното все по-широко бизнес приложение, води до паралелно развитие на идеята за Intranet - използването на Web браузър, сървъри и Internet-протоколи от типа TCP/IP и HTTP като стандартна платформа за вътрешнофирмени приложения. Intranet е частна мрежа, осигурява бързото и евтино споделяне на информация между служителите на една организация, независимо от разстоянията между тях. Тя е предназначена изключително за вътрешните информа­ционни нужди на  тази организация, широката публика не може да има достъп до нея. Достъпа до тази мрежа може да бъде разрешен на специални външни лица, например доставчици. За целта в тази система има нужда от система за сигурност, за да се предотврати неупълномощена намеса (нарича се FIREWALL).

 Развитието на безжичните комуникационни услуги доведе до възможността за достъп до Internet чрез цифровите мобилни телефони (GSM). За целта цифровият телефон трябва да има протокол за безжични приложения (WAP) и микробраузър. WAP форматира данните в Web-сайта за предаване по безжични Internet връзки.

 

Въпроси за самоподготовка.

 

1. Какво наричаме компютърна мрежа?

 

2. Кои са предимствата от използването на компютърните мрежи?

 

3. Какви услуги предоставя глобалната компютърна мрежа Интернет?

 

4. Какво наричаме WWW?

 

5. Какво е браузер?

 

6. Видове документи в WWW и тяхна характеристика?